Елоксацията е един от обработващите процеси на алуминия. В резултат от елоксацията се получава повърхностен слой на алуминия, който е второто по твърдост познато вещество (след диаманта). Първоначално е използвана за постигането на оптимална защита на алуминия, а днес може да бъде използвана и за естетика, чрез получаването на цвят. Процесът подобрява устойчивостта и създава повърхност, по която не се задържат замърсявания. Структурата на алуминия остава видима под естествено възникващия защитен слой на повърхността. Не бива елоксацията да се бърка с някой от другите обработващи процеси на алуминия като флуоровъглеродно покритие, електрофреза и др., въпреки че имат сходства (като факта, че и елоксацията, и електрофрезата се провеждат само върху проводими обекти).

Защо е нужна елоксацията? Алуминият е много разпространен в производството на голямо разнообразие от части, поради лесната обработка, високата якост и малката маса, но има и недостатък – изключително непривлекателен външен вид. На повърхността му не се задържат бои, а ако се задържат, но не се обработват със специално покритие – се появяват тъмни петна. Технологията на елоксация или анодиране защитава материала от окисляване и подобрява външния вид.

Описание на елоксацията: целта е да се образува оксидно покритие върху алуминиевата повърхност, което предотвратява окислението на повърхността (защото тя вече не влиза в контакт с кислорода).

 

Елоксация на алуминий 

Защо предпочитаме анодизирането пред естествения защитен слой? При естествени условия алуминият образува защитно покритие при взаимодействие с кислород. Този защитен слой (или защитно покритие) предотвратява окисляването на метала, но е тънък и лесно може да бъде повреден. Затова ние прибягваме към анодизиране. Чрез този процес подобряваме устойчивостта на металната сплав и придаваме по-добър външен вид. След като сплавта е елоксирана, тя не се страхува от корозия, има висока устойчивост на износване и покритието и не се ексфолира с времето.

Какво е топло покритие? Този метод се извършва при стайна температура. Чрез него може да се направи атрактивно покритие от различни цветове и нюанси, чрез органични багрила. Пример за топло анодиране са съветските оръжия в зелен цвят, който е постигнат от анодирането на алуминиева сплав и зелен оцветител. Топлото покритие е лесно за изпълнение, но има доста минуси: след тази обработка алуминият няма висока защита от корозия (тя може да се получи при взаимодействие с морска вода или агресивни метали) и ниска механична защита – повърхността може да бъде надраскана от най – обикновена карфица.

Студеното анодиране се извършва при ниски температури. Разработено е заради високата якост, твърдост и качество, както и бързото разтваряне и достатъчната дебелина на покритието. Обработката е трудна, но с траен резултат. За алуминият, обработен по този начин, морската вода вече не е проблем. Минусът е, че не се използват естествени багрила.

Твърдото окисление позволява да се направи силно и твърдо анодирано покритие. Използва се в промишлените предприятия. В тази техника се използват няколко електролита. Чрез постепенното увеличаване на плътността на електрическия ток, се променя структурата, и върху металната повърхност се появява филм с висока якост.

Елоксация на алуминий Елоксация на алуминий Елоксация на алуминий